Праскови Файет

Дървото праскова, сорт файет е средно до силно растящо. Родовитостта е много добра.

Узрява около 25-30 август. Внос е от Калифорния и се размножава като сорта хале.

Плодовете са едри до много едри с кръгла симетрична форма. Кожицата е жълта, но по повърхноста има размит червен цвят, средно овласена.

Студоустойчиво на зимните студове и пролетните късни мразове. Подлежат на директна консумация и преработка. Добре понасят манипулация и транспорт.

Прасковите се посаждат на есен. Това се налага, тъй като фиданките се развиват рано на пролет.

Препоръчва се преди засаждането, в посевните дупки да се поставят по 8-10 кг угнил оборски тор, 400-500 г двоен суперфосфат и 150-200 г калиев сулфат, които трябва да се размесят добре с почвата. Внасянето на тези торове се препоръчва дори и тогава, когато е извършено торене при основната обработка.

Критични за плодните пъпки са температурите под минус 22-24 градуса. Освен това прасковата излиза по-рано от състоянието на покой, така че най-подходящи за отглеждането й са районите с по-топла зима, където не се наблюдават резки промени на времето през пролетта.

Формиране на свободнорастяща корона

Този начин има редица предимства – дърветата встъпват по-рано в плододаване, резитбата е опростена, добивите нарастват по-бързо и се улесняват грижите за младите насаждения.

Първа резитба. През пролетта се премахват предивременните клончета до 60 cm от почвената повърхност, всички останали предивременни клончета се съкращават до 1–2 пъпки (фиг. 1). През вегетацията обикновено се избират 3 летораста, подходящи за скелетни клони, и един за водач, а останалите се отстраняват чрез филизене. Премахват се леторастите, развили се по стъблото. 

Втора зимна резитба. Извършва се само на страничните клончета, растящи изправени, под остър ъгъл спрямо водача. Чрез отстраняване на тези клонки се осигурява добро развитие на водача, което е важно условие за този начин на формиране (фиг. 2). Плодове се получават още на втората година. 

Трета зимна резитба. Слабо се прореждат страничните разклонения, а тези във връхната част на дървото – по-силно. Не се извършва съкращаване на водача и оставените странични разклонения. Прореждат се предивременните клончета с цел регулиране на плододаването и опасността от отцепване. През третата година при добро отглеждане дърветата дават висок добив. Премахват се вертикално растящите клонки и тези, които се кръстосват и засенчват по-голямата част от обрастващата дървесина.

Четвърта зимна резитба. Съкращава се водачът и силните странични разклонения до двугодишна дървесина. Растежът е силен, и затова до момента на съкращаването се оставят по 2–3 смесени клончета, които предотвратяват порастването на лакомци на местата на съкращаването. Ако дърветата са по-слабо растящи, ограничаващата резитба на водача и страничните разклонения би могла да се извърши и на петата резитба. В добре огретите от слънцето места на короната се оставят само силни смесени клончета, чийто брой се определя от количеството на цветните им пъпки. Целта на ограничаващата резитба е да се придаде стабилност на короната и страничните клони.

Резитба за плододаване. Дръвчетата, формирани със свободнорастяща колона, през четвъртата и следващи години са в период на пълно плододаване и е необходимо да се извърши подходяща резитба. Трябва да се отстранят предивременните клончета, разположени близо до върховете, с цел да се осигури по-добро удължаване на скелетните части, и да се избегне вилообразното им разклоняване. Дърветата встъпват в пълно плододаване. Оставят се само добре развити смесени и предивременни клончета по продължителите на скелетните части (фиг. 3).

При нашите условия формирането на свободнорастяща колона на прасковата е най-перспективно. То се прави лесно и позволява засаждането на 100–130 растения на декар.